Образите и описанията на невена допринасят за усещането за надежда и устойчивост. Цветята са описани като "пламтящи" и "свирепи", символизиращи решителността и силата на Лизабет в лицето на несгодите. Начинът, по който тя грижливо отглежда и защитава невените, представя нейната способност да намира утеха и красота дори при трудни обстоятелства.
Историята обаче носи и скрито чувство на меланхолия. Семейството на Лизабет се бори да свързва двата края, а безработицата и алкохолизмът на баща й хвърлят сянка върху живота им. Контрастът между ярките невенчета и суровата реалност на бедността подчертава сладко-горчивия характер на положението на Лизабет.
Освен това заключението на историята носи нотка на трагедия. Невенчетата на Лизабет са унищожени от внезапна буря, символизираща крехкостта и непостоянството на надеждата пред лицето на суровата реалност. И все пак, дори в този момент на загуба, Лизабет намира сила и решителност да продължи, отразявайки трайния дух на човешката устойчивост.
В обобщение, настроението, създадено в „Невенчета“, е деликатен баланс между надежда и меланхолия, демонстриращ способността на главния герой да намира красота и сила сред бедност и несгоди.