1. Неяснота и несигурност: Софокъл майсторски създава атмосфера на неяснота и несигурност в цялата пиеса. Истината за произхода и миналото на Едип постепенно се разкрива, карайки публиката да гадае и да се чуди за евентуалния изход. Тази несигурност засилва напрежението и кара публиката да очаква с нетърпение развръзката на сюжета.
2. Драматична ирония: Софокъл използва драматична ирония за страхотен ефект, при който публиката знае определена важна информация, която самите герои не знаят. Докато публиката научава повече за миналото на Едип и действията му, напрежението нараства, тъй като те очакват момента, в който Едип ще открие истината и ще се изправи пред последствията от делата си.
3. Кулминационни моменти: Пиесата се развива към няколко кулминационни момента, които засилват напрежението. Конфронтацията между Едип и Тейресий, разкриването на истината чрез изповедта на Йокаста и последната сцена, в която Едип ослепява себе си, са силни и напрегнати моменти, които държат публиката на ръба на столовете.
4. Сложност на знаците: Героите в пиесата са сложни и многоизмерни, особено самият Едип. Неговият трагичен недостатък, търсенето на истината и евентуалното му падение карат публиката да съчувства на него, като в същото време се чувства ужасена от действията му. Тази емоционална сложност добавя дълбочина към напрежението, тъй като публиката се разкъсва между желанието си за справедливост и съжалението си към Едип.
5. Темпо и структура: Софокъл внимателно движи пиесата, натрупвайки напрежението постепенно и след това го освобождавайки в моменти на силна драма. Структурата на пиесата, с нейните обрати, също допринася за цялостното напрежение, оставяйки публиката несигурна как в крайна сметка ще се реши историята.
Като цяло умелото разказване на истории, използването на драматична ирония, сложните герои и добре структурираният сюжет на Софокъл му позволяват да поддържа напрежението ефективно по време на пиесата, оставяйки публиката пленена до самия край.