Това създава големи трудности за театралните трупи и актьорите, които разчитат на тях за прехраната си. Някои от компаниите успяха да обиколят провинциите, но други бяха принудени да се разпуснат. Останалите без работа актьори често се обръщат към престъпността или проституцията, за да оцелеят.
Затварянето на театрите оказва значително влияние върху развитието на английската драма. През този период много драматурзи се насочиха към писането на драми (пиеси, които не бяха предназначени за изпълнение). Някои от тези скритни драми са сред най-значимите произведения на елизабетинската епоха, включително _Хамлет_, _Отело_ и _Крал Лир_ на Шекспир.
Когато театрите са отворени отново през 1594 г., те са обект на нови ограничения. Правителството наложи лицензионна система за всички пиеси и на театрите беше разрешено да работят само в определени дни от седмицата. Въпреки тези ограничения, театралната индустрия в Лондон бързо се възстановява и градът скоро се превръща в център на англоговорящия свят за драма.