Филмът на Майкъл Бей Пъртл Харбър използва своя хавайски фон като нещо повече от декор – островната база е емоционален и нарративен епицентър на филма.
Историята се заякорява на 7 декември 1941, когато японски самолети разорят САЩ Тихи океански флот. Базата на бойнския ред, хангарите и болница стават сцени за херойзъм, трагедия и внезапното счупване на мирно рутинно.
Нарративът обхваща предизвоен нарастване, самата атака и отмъстителния Дулит рейд върху Токио през април 1942, давайки на публиката усещане за бързото ескалация от неутралност до тотална война.
Хавайската локация не е заменяема; емоционалното ядро на филма почива на контраста между островната идилска красота и внезапното, пламенно насилие, което дърпа Америка във Втора световна война.