1. Създаване и произход:
* Адам е създаден от Бог: Адам, в библейския разказ, се разглежда като божествено творение, образувано директно от Бог по негов собствен образ.
* Чудовището е създадено от човек: Чудовището, от друга страна, е създадено чрез научен експеримент от Виктор Франкенщайн, човешко същество. Този изкуствен произход го кара да се чувства присъщо различен и чудовищен.
2. Физически външен вид:
* Адам беше съвършено същество: Адам е описан като красив и съвършен в Библията.
* Чудовището беше отвратително: Чудовището непрекъснато се описва като гротескно и отвратително, с непропорционални черти и плашещ вид. Тази физическа разлика допринася за неговото чувство на отчуждение и отвращение.
3. Образование и социализация:
* Адам получи напътствие от Бог: Адам получи напътствие и ръководство от Бог в Райската градина.
* Чудовището беше самоук и изолирано: Чудовището нямаше ръководство или подкрепа и беше принудено да учи за света сам. Той беше остракизиран и отхвърлен от обществото поради външния си вид, което допълнително засили чувството му за изолация.
4. Цел и идентичност:
* Адам получи ясна цел: Адам е създаден да бъде владетел на земята и да живее в хармония с природата.
* Чудовището нямаше цел: Чудовището е създадено без цел и се бори да разбере мястото си в света. Той се чувстваше като "чудовище" не само заради външния си вид, но и поради липсата на идентичност и принадлежност.
5. Желанието на чудовището за връзка:
* Адам имаше приятелство с Ева: На Адам беше дадена Ева като другар, символизиращ важността на връзката и любовта.
* Чудовището жадуваше за приятелство и приемане: Чудовището копнееше за връзка и приемане, но външният му вид и липсата на социални умения го направиха изгнаник. Той отчаяно искаше да го възприемат като нещо повече от „чудовище“, но обществото постоянно засилваше негативната му представа за себе си.
В заключение, чудовището вижда себе си като фундаментално различен от Адам поради своя неестествен произход, отвратителен външен вид, липса на насоки и липса на цел и връзка. Неговата постоянна борба да бъде разбран и приет го прави трагична фигура, подчертавайки опасностите от неконтролираната амбиция и последствията от изоставянето на отговорността за нашите творения.