1. Натурализъм и детайлност:
Картините на Дучио показват прецизно внимание към детайла и стремеж за изобразяване на фигурите и обстановката по по-реалистичен начин. Лицата на Богородица и околните ангели показват индивидуални изражения и меко моделиране, предавайки усещане за човечност.
2. Емоционално изразяване:
За разлика от откъснатите и стоически фигури, често срещани във византийското изкуство, героите в картината на Дучио показват набор от емоции. Лицето на Девата показва нежно и състрадателно изражение, докато ангелите излъчват радост и обожание.
3. Пространствена дълбочина:
Дучо създава усещане за дълбочина в своята картина чрез използването на перспектива. Отдалечаващите се арки и подови плочки създават впечатлението за триизмерно пространство, за разлика от плоските и двуизмерни фонове, често срещани във византийското изкуство.
4. Използване на светлосенка:
Duccio използва chiaroscuro, техника, включваща фината градация на светлина и сянка, за да създаде усещане за обем и реализъм. Умелото взаимодействие на светлина и сянка засилва триизмерността на фигурите.
5. Индивидуализация:
Докато византийското изкуство често представя идеализирани и повтарящи се фигури, картината на Дучо показва опит за индивидуализиране на ангелите. Всеки ангел има уникални черти на лицето и пози, добавящи усещане за разнообразие и динамика към композицията.
6. Влияние на класическото изкуство:
Duccio е вдъхновен от класическото изкуство, особено древните римски и гръцки скулптури, които наблягат на натурализма и човешката анатомия. Това влияние може да се види в драперията и позите на ангелите и Богородица.
В заключение, картината на Дучио, "Maestà", представлява отклонение от конвенциите на византийското изкуство и въвежда хуманистичните идеали и художествени техники, които ще процъфтяват по време на Ренесанса. Той проправи пътя за развитието на по-натуралистично и емоционално експресивно изкуство в европейската живопис.