1. Реакция към сложността на модернистичната музика: През първите десетилетия на 1900 г. „класическите“ композитори пишат сложни експериментални произведения, които се основават на разширена тоналност, атоналност и сложни структури. Обратно, народната и популярната музика предлагат на композиторите по-ясни и достъпни музикални идеи. Композитори като Игор Стравински, Бела Барток и Арън Копланд видяха колко е полезно да погледнат назад към тези жанрове, за да намерят вдъхновение и да възстановят собствената си работа.
2. Интерес към националната идентичност: Много композитори виждаха народната музика като средство за изразяване на своето културно наследство и национална идентичност, особено в контекста на национализма. Като заемат народни мелодии, ритми и идиоми, те се стремят да създадат уникален музикален език, който отразява отличителната черта на тяхната нация.
3. Изследване на различни музикални ресурси: Композиторите стават все по-непредубедени за включването на различни музикални стилове в работата си. Фолклорната и популярната музика предлагат богат източник на мелодии, ритми и форми, от които те могат да черпят вдъхновение и да създават новаторски звукови светове.
4. Разширяване на музикалната аудитория: Включването на познати и обичани фолклорни и популярни мелодии в концертната музика имаше за цел да привлече по-широка публика, която да оцени и да се свърже с музиката. Този демократичен подход оспорва елитаризма, който често е определял света на класическата музика.
5. Културен обмен: Увеличеното глобално пътуване и културен обмен позволиха на композиторите да се запознаят с музикалните традиции от цял свят, разширявайки своя музикален речник и вдъхновявайки нови композиционни подходи.
6. Експериментален синтез: Някои композитори видяха смесването на класически структури с фолклорна и популярна музика като вълнуващ експериментален подход. Те се стремят да преодолеят пропастта между "високо изкуство" и "ниско изкуство" чрез сливане на различни жанрове и стилове.
Като цяло, включването на фолклорни и популярни музикални елементи в композиции от двадесети век представлява промяна към приобщаване, разнообразие и демократизиране на музикалния израз. Това доведе до по-богат, по-еклектичен и глобално ориентиран репертоар за класическа музика.