- Древна Гърция: През 6 век пр. н. е. гръцкият философ Питагор вярва, че Вселената е съставена от математически зависимости и че движението на небесните тела създава хармонични звуци. Той си представи, че разстоянията на планетите и периодите на революция съответстват на музикални ноти, образувайки „музика на сферите“, чуваема само от тези с божествено знание.
- Платонически идеи: Платон разшири тази концепция, свързвайки я със своята теория за формите или идеите. Той вярваше, че истинските и съвършени форми на нещата съществуват в по-високо, невидимо царство и че музиката на сферите представлява математическата хармония, която е в основата на физическата вселена.
- Средновековно християнство: Някои средновековни християнски философи и теолози тълкуват музиката на сферите като проявление на Божия ред и съвършенство във Вселената. Концепцията от време на време се споменава в религиозни текстове и произведения на изкуството, но не се превръща във видна теологична доктрина.
- Ренесансово възраждане: По време на Ренесанса интересът към класическото познание води до подновено изследване на музиката на сферите. Астрономи и философи като Йоханес Кеплер и Николай Коперник обсъждат концепцията, а някои музикални композиции дори се стремят да имитират небесните хармонии.
- Духовен символизъм: В съвременната духовност музиката на сферите често символизира взаимовръзката на всички неща, хармонията на космоса и единството между човечеството и вселената. Може да вдъхне чувство на страхопочитание, удивление и благоговение пред мистериите на съществуването и присъствието на по-висш ред.
Докато музиката на сферите остава по-скоро символична и философска концепция, отколкото подлежащ на проверка научен феномен, тя е оказала дълбоко влияние върху духовната мисъл и е оставила трайно наследство в изкуството, литературата и философията. Това предполага, че отвъд нашето възприятие и разбиране може да съществува трансцендентна хармония и ред във Вселената, които много вярващи намират за резониращи с техните духовни преживявания.