1. Задържане: Истаблишмънтът често кооптира и поглъща бунтовнически културни движения. Музикалната индустрия бързо комерсиализира рокендрола и го превърна в печелившо предприятие. Този процес обезвреди част от подривния му потенциал.
2. Комерсиализъм: Музикалната индустрия комерсифицира рокендрола и го превърна в продукт, често наблягайки на развлекателната му стойност, а не на политическото или бунтарско послание.
3. Различни тълкувания: Рок енд рол музиката беше интерпретирана и консумирана по различни начини от различни хора. Не всички слушатели споделят едни и същи контракултурни или политически възгледи.
4. Ограничена аудитория: Въпреки че рокендролът става широко популярен, той все още се консумира предимно от младите хора и не е задължително да достигне до цялото население.
5. Фрагментиране: Контракултурното движение е разнообразно и децентрализирано, като различните фракции често не са съгласни по отношение на целите и стратегиите. Това затрудни представянето на единен фронт.
6. Репресия: Истаблишмънтът може да използва различни форми на репресия, за да ограничи влиянието на рокендрола, като цензура, законови ограничения и полицейско наблюдение.
7. Културна асимилация: С течение на времето рокендролът се възприема в масовата култура и губи част от своята подривна сила.
Важно е да се признае, че въздействието на рокендрола надхвърли прякото политическо сваляне. Той изигра значителна роля в културната промяна, социалното съзнание и индивидуалното самоизразяване, но не е задължително да разруши заведението по начина, по който някои музиканти може би са се надявали.