Философията на блек метъла често се свързва с понятието "сатанизъм", въпреки че това не винаги е така. Някои блек метъл групи изследват сатанински теми в своите текстове и образи, докато други просто ги използват като форма на шокираща стойност или бунт срещу основното общество. Има обаче и много блек метъл групи, които не се идентифицират като сатанисти, а вместо това изследват други теми като езичество, нихилизъм или лично отчуждение.
Една от ключовите философски концепции в блек метъла е идеята за "трансгресия". Блек метъл музикантите често се стремят да прекрачат социалните норми и табута и да предизвикат границите на това, което се смята за приемливо или "нормално". Това може да се прояви по много начини, като например чрез използване на крайно насилие и мизантропия в текстовете или чрез използване на сатанински или окултни изображения.
Друга важна философска концепция в блек метъла е идеята за "индивидуализма". Блек метъл музикантите често подчертават важността на индивидуалното изразяване и самоопределение и отхвърлят идеята за съобразяване със социалните норми или очаквания. Това може да доведе до чувство на изолация и отчуждение от обществото, но също така може да бъде източник на сила и овластяване.
И накрая, блек метълът често се свързва с чувството за "автентичност". Блек метъл музикантите често се стремят да създават музика, която е вярна на техния личен опит и вярвания и да избягват да бъдат повлияни от комерсиални или масови тенденции. Това може да доведе до усещане за чистота и почтеност в тяхната музика, но също така може да затрудни достигането им до по-широка публика.
Като цяло философията на блек метъла е сложна и многостранна и може да се тълкува по много различни начини. Ясно е обаче, че блек метълът е нещо повече от музикален жанр - той е също мощна форма на културно изразяване и средство за изследване на някои от най-мрачните и предизвикателни аспекти на човешкото съществуване.