Въпреки това, когато Бетовен печели признание и успех, той започва да поставя под въпрос и да оспорва конвенционалните представи за благородство. Той изпита от първа ръка повърхностността и ограниченията на аристократичното общество, което често цени социалния ранг над истинските заслуги. Това го кара да развие по-дълбоко разбиране за благородството като качество на характера, а не просто социално отличие.
Музиката на Бетовен започва да отразява нарастващата му вяра в благородството на човешкия дух и силата на изкуството да издига и вдъхновява. Той вярваше, че истинското благородство се крие в култивирането на вътрешни добродетели, като състрадание, почтеност и отдаденост на справедливостта и човешкото достойнство.
В по-късните си произведения Бетовен често предава тези идеали чрез своята музика. Например в своята опера „Фиделио“ той изследва темите за безкористността, саможертвата и триумфа на добродетелта над потисничеството. Главният герой на операта, Флорестан, представлява благороден герой, който въплъщава тези ценности и в крайна сметка постига свобода.
Деветата симфония на Бетовен, със своя мощен хоров финал, поставен върху „Одата на радостта“ на Фридрих Шилер, е друг забележителен пример за неговата визия за универсално благородство. Симфонията прославя единството на човечеството и предава посланието, че всички индивиди имат потенциала за величие и благородство, независимо от техния социален статус.
В обобщение, възгледът на Бетовен за благородството се трансформира от конвенционално разбиране, основано на социалната йерархия, към по-задълбочено тълкуване, съсредоточено върху личните качества, човешкото достойнство и трансформиращата сила на изкуството.