Обертоновата структура на звука е относителната амплитуда на различните честоти, които изграждат звука. Например, звук със силна основна честота и няколко слаби обертона ще има ярък, ясен тембър, докато звук със слаба основна честота и много силни обертони ще има тъмен, мътен тембър.
Тембърът е важен елемент от музикалното изразяване. Може да се използва за създаване на различни настроения и атмосфери, както и за разграничаване на различни инструменти и гласове. Например ярък, ясен тембър често се използва в класическата музика, докато тъмен, кален тембър често се използва в рок музиката.
Тембърът на звука може да бъде повлиян от редица фактори, включително:
* Инструментът или гласът, който произвежда звука
* Материалите, от които е направен инструментът или гласът
* Формата на инструмента или гласа
* Начинът, по който се свири инструментът или гласът
* Средата, в която се произвежда звукът
Тембърът е сложно явление и може да бъде трудно да се опише с думи. Това обаче е важен елемент от музикалното изразяване и си струва да разберем как работи.
Ето няколко примера за различни тембри:
* Цигулката има ярък, ясен тембър.
* Виолончелото има тъмен, топъл тембър.
* Тръбата има месингов, пронизителен тембър.
* Кларинетът има мек, мек тембър.
* Човешкият глас може да има широка гама от тембри, от ярки и чисти до тъмни и кални.
Тембърът на звука е това, което го прави уникален и интересен. Това е, което ни позволява да правим разлика между различните инструменти и гласове, и това е, което придава на музиката нейното богатство и разнообразие.