Когато даден пасаж е отбелязан като semper staccato, музикантите трябва да свирят всяка нота с кратка и ясна артикулация. Това може да се постигне чрез повдигане на пръста от ключа (или премахване на лъка от струната) веднага след удара на нотата. Продължителността на всяка нота се съкращава, което води до поредица от несвързани звуци.
Semper staccato обикновено се прилага към ноти, които се свирят в бърза последователност, като шестнадесети ноти или тридесет и втори ноти. Като свирят тези ноти в отделен стил, музикантите могат да поддържат яснота и дефиниция дори в бързи пасажи.
В музикалната нотация semper staccato обикновено се обозначава с точки, поставени над или под нотите. Тези точки служат като напомняне на музиканта, че нотите трябва да се свирят откъснато. Стакато точките могат също да се комбинират с акценти или други артикулационни маркировки, за да подчертаят допълнително желания ефект.
Semper staccato често се противопоставя на legato, техника, при която нотите се свирят гладко и свързани. Използвайки semper staccato, композиторите могат да създадат усещане за движение, ритмична енергия и динамичен контраст в своите композиции.