Джазът възниква в края на 19-ти и началото на 20-ти век в Съединените щати, по-специално в афро-американските общности в Ню Орлиънс и други южни градове. Това беше смесица от африкански, европейски и американски музикални традиции и се характеризираше с импровизация, полиритми, синкопи и сложни акордови прогресии.
Джаз музиката оказа дълбоко влияние върху развитието на поп музиката по няколко начина:
- Импровизация: Джаз музикантите често импровизираха сола и аранжименти на сцената, което позволяваше голяма доза креативност и индивидуално изразяване. Тази концепция за импровизация е възприета от поп музикантите, които започват да включват свои собствени импровизационни елементи в своите изпълнения и записи.
- Синкопация: Синкопацията е изместване на обичайния ритъм или ритъм, често създаващо усещане за отклонение от ритъма или "люлеещ се" ритъм. Джаз музиката силно използва синкопиране и тази техника по-късно е включена в много поп песни, особено в жанрове като суинг, рокендрол и фънк.
- Прогресии на акорди: Джаз музикантите изследваха сложни и усъвършенствани акордови прогресии, често използвайки разширени акорди и променени тонове. Тези акордови прогресии, повлияни от джаза, намериха своето място в поп музиката, обогатявайки хармоничната палитра на популярните песни.
- Апаратура: Джаз бандите обикновено включват различни инструменти, включително тромпети, тромбони, саксофони, кларинет, пиано, китара, бас и барабани. Тази разширена инструментация повлия на поп музиката, като насърчи използването на по-широка гама от инструменти и звуци в популярни записи.
Като цяло влиянието на джаз музиката може да се чуе в много аспекти на поп музиката, включително нейния акцент върху импровизация, синкопиране, сложни хармонии и разнообразна инструментация. Джазът осигури силна основа за развитието на поп музиката и продължава да влияе на популярните музикални стилове днес.