Например мелодия, която варира от средно до до G над високо до, има мелодичен диапазон от 12 полутона или 1 октава и перфектна квинта, докато мелодия, която варира от ниско до до F# под средно до, има мелодичен диапазон от 11 полутона или перфектна октава.
Мелодичният диапазон на музикалното произведение може да бъде важен фактор за определяне на цялостния му характер и настроение. Мелодия с широк диапазон може да звучи по-обширно и драматично, докато мелодия с тесен диапазон може да звучи по-интимно и лирично. Композиторите често използват мелодичен диапазон по стратегически начин, за да създадат специфични ефекти в музиката си.
В допълнение към ролята си за определяне на цялостния характер на музикалното произведение, мелодичният диапазон може да се използва и за създаване на контраст и напрежение. Например, мелодия, която започва в нисък регистър и постепенно се издига до по-висок регистър, може да създаде усещане за очакване и кулминация. По същия начин мелодия, която се движи между различни регистри, може да създаде усещане за напрежение и освобождаване.
Мелодичният диапазон на музикалното произведение е важен музикален елемент, който може да се използва за създаване на голямо разнообразие от ефекти. Като внимателно избират нотите, които съставляват мелодията, композиторите могат да създават музика, която е едновременно красива и изразителна.