Ето защо съществува това погрешно схващане:
* Той е добър в това: Джаксън е майстор на занаята си и превъзхожда в изобразяването на герои, които изразяват себе си с интензивност и сила. Той внася уникална енергия в тези роли, която ги прави запомнящи се и въздействащи.
* Емблематични роли: Ролите му във филми като Pulp Fiction, Django Unchained и франчайза Avengers често включват герои, които са известни със своите гневни изблици.
* Гласът на "Самюъл Л. Джаксън": Дори в роли, в които той не крещи, отличителният му глас и изказване понякога могат да изглеждат интензивни или силни.
Въпреки това е важно да запомните, че Джаксън има широк диапазон като актьор. Играл е много роли, в които говори спокойно и меко. Просто неговите гръмки и напористи роли са станали толкова емблематични и популярни, че засенчват останалите му изпълнения.
Ето няколко примера за роли на Самюъл Л. Джаксън, в които той не крещи:
* Преговарящият (1998): Той играе преговарящ като заложник, който използва думите и интелекта си, за да деескалира ситуациите.
* Джаки Браун (1997): Неговият герой, стюардеса, е по-сдържан и занижен.
* Време за убиване (1996): Въпреки че играе пламенен защитник, има и сцени, в които показва уязвимост и сдържаност.
В заключение, докато Самюел Л. Джаксън е известен със своите силни и интензивни изпълнения, той не винаги крещи. Неговият уникален глас и стил на игра го превърнаха в легенда, но е важно да запомните, че той е многостранен актьор, способен да изобразява широк спектър от герои.