1. Единична тръстика: Саксофонът е уникален с това, че използва една тръстика, прикрепена към мундщука. Когато играчът издухва въздух, тръстиката вибрира срещу метален мундщук, създавайки звук. Това придава на саксофона неговия отличителен топъл и мек тон.
2. Месингово тяло: Докато саксофонът е дървен духов инструмент поради дизайна си с една тръстика, тялото му е направено от месинг, който обикновено се използва в духовите инструменти. Тази комбинация от дървени духови и месингови духови характеристики води до уникална комбинация от тонални качества.
3. Транспониране: Саксофоните са транспониращи инструменти, което означава, че написаните ноти не съответстват на действителната височина, която се свири. Например, тенор саксофон е поставен в B♭, така че когато C се изсвири на саксофона, то звучи като B♭.
4. Множество размери и стъпки: Семейството саксофони се състои от различни размери, всеки с различна височина. Най-известните са:
- Сопранино саксофон: Най-висок тон; B♭ или E♭.
- Сопран саксофон: Б♭.
- Алт саксофон: E♭.
- Тенор саксофон: Б♭.
- Баритон саксофон: E♭.
- Бас саксофон: Б♭.
5. Извита форма: Саксофонът има отличителна извита форма, която е проектирана да оптимизира въздушния поток и резонанса в инструмента. Кривината също допринася за топлия и богат звук на саксофона.
6. Гъвкави приложения: Саксофонът придоби известност в широк спектър от музикални жанрове, включително джаз, класическа, съвременна и дори поп и рок музика. Неговата гъвкавост го прави желан инструмент за солисти, ансамблисти и оркестрови изпълнители.
7. Популяризиране от Адолф Сакс: Саксофонът е изобретен и патентован през 1846 г. от белгийския производител на инструменти Адолф Сакс. Той го проектира като хибриден инструмент, който съчетава елементи от дървени и медни духови инструменти. Саксофонът бързо набира популярност и днес е опора на много музикални жанрове.