1. Дълбочина на проникване: Радиовълните имат ограничена дълбочина на проникване, което означава, че те нагряват предимно повърхността на даден хранителен продукт, вместо да го готвят равномерно навсякъде. Това може да доведе до неравномерно готвене и потенциални опасности за здравето, ако сърцевината на храната остане недостатъчно сготвена.
2. Селективно нагряване: Радиовълните не правят разлика между различните хранителни компоненти. Те нагряват всички налични в храната материали едновременно, което може да доведе до непредвидени ефекти като преваряване на някои съставки, докато други остават сурови.
3. Енергийна ефективност: В сравнение с конвенционалните методи за отопление като проводимост или конвекция, радиовълните обикновено са по-малко енергийно ефективни. Необходимо е значително количество енергия за генериране на достатъчно радиовълни за ефективно готвене.
4. Притеснения за безопасността: Докато самите радиовълни може да са безопасни, използването им в уреди за готвене изисква внимателен дизайн и инженеринг, за да се предотврати изтичане или излагане на вредни нива на електромагнитно излъчване. Гарантирането на безопасността и надеждността на такива уреди може да усложни процеса на проектиране.
5. Наличност на уреди: Радиовълновата технология за готвене се сблъсква с липсата на установени и широко достъпни уреди, което я прави непрактична за ежедневна употреба в повечето домакинства. Въпреки че такива уреди съществуват за нишови цели, те все още не са масови или рентабилни за широко разпространение.
Следователно, докато радиовълните могат да генерират топлина, практическите ограничения, свързани с дълбочината на проникване, селективното нагряване, енергийната ефективност, безопасността и наличността на уреда, правят готвенето с радиовълни непрактично и по-малко ефективно в сравнение с конвенционалните методи за готвене.