1. Влияние на класически майстори: Много композитори традиционалисти по време на епохата на романтизма гледаха назад към епохата на класиката (приблизително 1750-1830 г.) като източник на вдъхновение и насоки. Класически композитори като Волфганг Амадеус Моцарт, Йозеф Хайдн и Лудвиг ван Бетовен бяха високо ценени заради тяхното техническо майсторство, структурна яснота и емоционална дълбочина в тяхната музика.
2. Запазване на традициите: Композиторите-традиционалисти изпитват силно чувство за приемственост с музикалните традиции, установени от тези класически майстори. Те вярваха в запазването и продължаването на тези традиции, вместо напълно да се откъснат от тях. Това запазване на музикалните традиции включва придържане към традиционните форми като соната, симфония и концерт.
3. Техническо майсторство: Композиторите-традиционалисти се възхищаваха на техническото майсторство и майсторството, демонстрирани от класическите майстори. Те изучаваха и анализираха произведенията на тези майстори, за да получат представа за музикалната структура, хармонията, контрапункта и оркестрацията. Това възхищение доведе до продължаване на акцента върху техническото съвършенство в техните собствени композиции.
4. Емоционално изразяване: Докато романтичната епоха е известна с акцента си върху емоционалното изразяване, композиторите-традиционалисти все още уважават и включват елементи от емоционалната сдържаност на класическата музика. Те вярваха в поддържането на баланс между 情感изразяване и структурна кохерентност. Този подход е очевиден в творбите на композитори като Йоханес Брамс, който смесва романтичната изразителност с класическата дисциплина.
5. Почит и почит: Много композитори традиционалисти отдадоха почит на майсторите чрез собствените си композиции. Това може да бъде под формата на директни цитати, алюзии или стилистична имитация. Например Брамс композира набор от вариации по тема от Хайдн, демонстрирайки възхищението си от работата на по-ранния майстор.
6. Обучение и педагогика: Композиторите-традиционалисти често предават почитта си към майсторите чрез преподаване и педагогика. Те включиха произведения на класически майстори в своите учебни програми, като гарантираха, че музикалните знания и традиции се предават на бъдещите поколения музиканти и композитори.
Докато романтичната епоха донесе значителни промени и иновации в музиката, композиторите-традиционалисти изиграха важна роля в поддържането на връзката с миналото и запазването на музикалното наследство на великите майстори. Тяхното уважение и възхищение към тези майстори оформиха техните собствени композиционни подходи и допринесоха за приемствеността на музикалните традиции през различни епохи.