Пич: Основната промяна е увеличаване на височината. С натягането на струните те стават по-опънати, което увеличава напрежението им. Това по-високо напрежение кара струните да вибрират по-бързо, произвеждайки по-високи звуци.
Тембър: Затягането на струните също влияе върху тембъра или тоналното качество на цигулката. Тембърът става по-ярък и ясен, с по-изразен фокус върху по-високите честоти. Това е така, защото по-стегнатите струни произвеждат повече обертонове и хармоници, които придават богатство и сложност на звука.
Поддържане: Продължителността или продължителността на времето, през което една нота може да бъде чута след изсвирването й, също се влияе от напрежението на струната. По-стегнатите струни имат по-кратък сустейн в сравнение с по-отпуснатите струни. Това е така, защото повишеното напрежение кара струните да се овлажняват по-бързо, което води до по-кратко време на затихване на звука.
Сила на звука: Силата или гръмкостта на звука може също да се повлияе от напрежението на струната. Като цяло по-стегнатите струни са склонни да произвеждат по-силни звуци, тъй като повишеното напрежение позволява по-ефективен трансфер на енергия от лъка към струните. Въпреки това е важно да се отбележи, че други фактори, като натиск на лък и техника, също допринасят за общия обем.
Възпроизвеждане: Затягането на струните може да затрудни свиренето на цигулка, особено за начинаещи или свиричи с по-малки ръце. Повишеното напрежение изисква повече натиск от пръстите, за да натиснат струните, което може да бъде физически натоварващо.
Регулирането на напрежението на струните на цигулка е решаваща част от постигането на желания звук и възможност за свирене. Цигуларите често експериментират с различно напрежение на струните, за да намерят идеалния баланс, който отговаря на техния стил на свирене и музикални предпочитания.