Паралелните клавиши често се използват в класическата музика, за да осигурят контраст между две секции на парче. Например, парче в ключа на до мажор може да модулира в ключа на ла минор за раздел в различно настроение или темпо.
Паралелните клавиши могат да се използват и за създаване на интересни хармонични ефекти. Например, свиренето на акорд в един паралелен тон над акорд в другия може да създаде усещане за напрежение или дисонанс.
Ето таблица, показваща всички паралелни ключове:
| Основен ключ | Малък ключ |
|---|---|
| до мажор | Непълнолетно лице |
| Сол мажор | ми минор |
| Ре мажор | си минор |
| Основен | F♯ минор |
| Ми мажор | C♯ минор |
| Си мажор | G♯ минор |
| F♯ мажор | D♯ минор |
| C♯ мажор | A♯ минор |
| Фа мажор | ре минор |
| Bb мажор | Сол минор |
| Eb мажор | до минор |
| Аб мажор | Фа минор |
Разбирането на концепцията за паралелни клавиши е от съществено значение за теорията на музиката и композицията. Може да се използва за създаване на интересни и сложни хармонични прогресии, както и за осигуряване на контраст и разнообразие в музикално произведение.