Характеристики на виолончелото:
- Размер :Виолончелото е високо приблизително 4 фута (1,2 м), с дължина на тялото около 3 фута (0,9 м).
- Низове :Има четири струни, настроени на квинти, като най-ниската е "C2" (октава под средното C), следвана от "G2," "D3" и "A3" (най-високата).
- Строителство :Виолончелото е подобно на голяма цигулка по своята конструкция, но с по-дълъг врат, по-дълго и широко тяло и свитък, наподобяващ глава на човешко лице.
- Играе :Виолончелистите държат виолончелото между краката си, поддържано от краен щифт, който лежи на пода или земята, и използват лък, за да теглят през струните, за да произведат звук.
Виолончелото има богата история :
- Произход :Смята се, че се е развил в Италия в края на 16 век, произлизайки от по-ранни предшественици като виола да гамба.
- Барок и класическа епоха :Ролята на виолончелото в оркестровата и соловата музика става по-видна през бароковата и класическата епоха. Известни композитори като Вивалди, Бах, Хайдн и Моцарт са написали забележителни концерти за виолончело и пиеси за камерна музика.
- Романтични и модерни епохи :В епохата на романтизма от 19-ти век композитори като Бетовен, Брамс и Чайковски допълнително разширяват ролята и техническите възможности на виолончелото. В съвременната епоха виолончелото продължава да се свири като универсален инструмент в класическата музика, джаза, фолклорната музика, попа и редица други музикални жанрове.
Популярни солисти на виолончело :Някои известни солисти на виолончело включват:
- Пабло Казалс
- Йо-Йо Ма
- Джулиан Лойд Уебър
- Жаклин дю Пре
- Мстислав Ростропович
Виолончелото е почитано заради способността си да произвежда широка гама от изрази, от топли и лирични мелодии до мощни и резониращи звуци. Той обогатява както соловите изпълнения, така и оркестровите секции с уникалния си и завладяващ тон.