Низове: Акустичният бас обикновено има четири струни, които са направени от метал или черва. Всяка струна е настроена на определена височина, като най-ниската струна е струната E, а най-високата струна е струната G.
Мост: Струните се държат на място от мост, който се намира в долната част на тялото. Мостът предава вибрациите на струните към тялото на баса.
Тяло: Тялото на акустичния бас обикновено е направено от дърво, като клен, смърч или махагон. Формата на тялото е проектирана да усилва и резонира вибрациите от струните, произвеждайки силен, богат звук.
Звукова дъска: Звуковата дъска или горната част на баса е направена от тънко парче дърво, което вибрира свободно. Когато струните вибрират, те карат и звуковата дъска да вибрира, усилвайки звука.
F-дупки: Звуковата дъска на акустичния бас обикновено има два f-дупки, които са оформени като буквата "f." Тези отвори позволяват на звуковите вълни от вибриращата звукова дъска да излязат, излъчвайки звука навън.
Краен щифт: Акустичният бас има дълъг метален краен щифт, който е прикрепен към дъното на тялото. Крайният щифт се използва за поддържане на инструмента, когато се свири изправен.
Свирене на бас: За да свири на акустичен бас, музикантът използва лък, за да прокара струните, карайки ги да вибрират. Височината на нотата се определя от дължината на струната, която вибрира. Свирачът може също да скубе струните с пръсти, за да произведе различен звук.
Акустичният бас е универсален инструмент, който се използва в широка гама от музикални жанрове, включително джаз, класическа и фолклорна музика. Неговият дълбок, резонансен звук осигурява солидна основа за много музикални аранжименти.