Когато една хармоника се свири в стандартната си настройка, тя произвежда специфичен набор от ноти, които съответстват на ключа на хармониката. Например, хармоника, настроена в ключа C, ще произведе нотите C, D, E, F, G, La и B.
При свиренето на кръстосана арфа хармониката се свири в различен тон чрез промяна на начина, по който се държи и чрез използване на специфични техники за огъване на нотите. Това води до създаване на различен набор от бележки. Например, хармоника, настроена в ключа на C, може да бъде свирена в кръстосана арфа в ключа на G, като я държите по различен начин и огъвате определени ноти.
Свиренето на кръстосана арфа добавя елемент на изразителност и душевност към свиренето на хармоника. Той позволява на музикантите да създават отличителни мелодии, импровизации и сола, като се възползват от уникалните тонални качества, произведени от свиренето в различна тоналност.
Техниката на кръстосаната арфа се използва често в блус музиката, където често се свързва с прочувствения и емоционален звук на свирачите на блус хармоника. Въпреки това може да се използва и в други жанрове като рок, джаз, фолк и дори класическа музика.
Като цяло кръстосаната арфа е техника, която обогатява тоналните възможности на хармониката, позволявайки на музикантите да изследват различни тонове, да създават уникални музикални изрази и да добавят дълбочина и характер към своите изпълнения.