Кларинет: Кларинетът с неговия отличителен мундщук с една тръстика се появява за първи път в края на 17 век, но става широко използван през класическата епоха. Той добави топлина, яснота и пъргавина към оркестъра, особено в по-високите регистри.
Басет хорн: Басет хорн, по-голяма версия на кларинета, разширява обхвата на инструмента надолу, осигурявайки по-дълбок и по-богат звук. Той включва допълнителни клавиши за подобрена интонация и повишена изразителност.
Фагот: Фаготът, дървен духов инструмент с двойна тръстика, се превърна в основна част от класическите ансамбли. Неговият широк диапазон и гъвкавост му позволяват да свири както мелодични, така и поддържащи линии, добавяйки дълбочина и текстура към оркестровия звук.
Тромбон: Тромбонът, със своя уникален плъзгащ се механизъм, предоставя по-широка гама от ноти в сравнение с други духови инструменти. Той добави гъвкавост, динамичен контрол и величествен, звучен глас към оркестъра и духовите секции.
Фортепиано: Фортепианото, ранна версия на модерното пиано, беше значително развитие. Този нов тип пиано позволява на пианистите да произвеждат както силни, така и тихи звуци чрез промяна на натиска, приложен върху клавишите, създавайки динамичен диапазон, който надминава възможностите на клавесина.
Тимпани (литаври): Регулируемите тимпани, използващи педален механизъм за регулиране на височината, станаха по-разпространени в класическата епоха. Те осигуряват по-голям контрол и прецизност, подобрявайки изразителните възможности на ударните инструменти.
Тези нововъведени инструменти добавиха тембрално разнообразие и разшириха изразителните възможности на класическите ансамбли, трансформирайки звука и обхвата на оркестровата музика през този период.