Древни арфи:
- Ранните арфи датират от около 3500 г. пр.н.е., с доказателства, открити в древна Месопотамия и Египет.
- Тези ранни арфи имаха прост дизайн, състоящи се от няколко струни, опънати през дървена рамка.
Келтски и средновековни арфи:
- През келтския и средновековния период (около 5-ти до 15-ти век) арфата придоби известност в Европа.
- Келтската арфа, известна още като clàrsach, имаше триъгълна рамка и често беше направена от дърво като върба или дъб.
- Средновековните арфи са имали повече струни и са станали по-големи по размер. Използвани са както за светска, така и за религиозна музика.
Ренесансови и барокови арфи:
- Периодът на Ренесанса (14-ти до 17-ти век) е свидетел на развитието на ренесансовата арфа, характеризираща се с нейното грациозно, извито тяло.
- През периода на барока (17-ти до 18-ти век) е изобретена педалната арфа.
- Педалната арфа позволява хроматични промени в височината чрез регулиране на дължините на струните с помощта на педали, задвижвани с крак.
Модерни арфи:
- През 19 век Erard и други производители на арфа въвеждат иновации като педали с двойно действие и подобрен дизайн на звуковата дъска.
- Този напредък доведе до развитието на модерната концертна арфа, която се използва в класическата музика днес.
- Съвременните арфи обикновено имат 47 струни и са известни със своя богат, пълен звук.
През цялата си еволюция арфата е възприемана от различни култури и музикални традиции, от традиционната народна музика до класическите оркестри. Той продължава да бъде универсален и емоционален инструмент, завладяващ публиката със своите очарователни мелодии.