Преди ars nova музиката се нотираше с помощта на модален ритъм, който имаше ограничен брой ритмични модели, които можеха да се използват. Ars nova въведе нови нотни стойности и символи, които направиха възможно записването на сложни и сложни ритмични модели, които преди бяха невъзможни. Тази свобода позволява на композиторите да създават нови и изразителни форми на музика, които никога не са били чувани преди.