1. Амбушур: Играчът поставя устните си плътно към мундщука на сузафона. Разположението на устните влияе върху височината и качеството на произведения звук.
2. Въздушен поток: Играчът издухва въздух в мундщука с контролирана сила и посока. Дъхът трябва да тече непрекъснато и стабилно, за да се получи постоянен звук.
3. Вибрация на устните: Въздушната струя от устата на играча кара устните му да вибрират. Тази вибрация създава промени във въздушното налягане в мундщука.
4. Резонанс: Вибрациите от устните на играча преминават през мундщука и в тръбата на сузафона, карайки въздушния стълб вътре да вибрира в знак на съчувствие. Формата на сузафона, по-специално голямата му камбана и навита тръба, е проектирана да усилва и оформя звуковите вълни.
5. Прожектиране на звук: Вибрациите на въздушния стълб в сузафона карат камбаната да вибрира, произвеждайки звукови вълни, които се излъчват навън. Звънецът на сузафона е проектиран да излъчва звука в определена посока, което му позволява да бъде чут ясно в голям ансамбъл или на открито.
Дължината и формата на тръбата на сузафона, заедно с амбушюра и дихателните техники на играча, допринасят за неговия характерен богат, мек и резониращ звук.