- Контрабасът е най-големият и най-нисък струнен инструмент от семейството на цигулките. Обикновено е висок около 6 фута (1,8 метра) и тежи около 10-12 паунда (4,5-5,4 килограма).
- Конструиран е с голямо дървено тяло, дълъг врат и четири струни. Струните са настроени на ниските височини:ми, ля, ре и сол.
2. Струни и настройка:
- За разлика от други струнни инструменти, струните на контрабаса не се настройват на квинти. Настройката следва интервалите от четвърти (E-A) и след това терци (A-D-G).
- Ниската E струна е особено дебела и изисква сила за свирене.
3. Техника на свирене:
- Контрабасистите използват лък за продължителни ноти и могат също да скубят струните с пръсти (пицикато).
- Те използват техника, наречена "позиция на палеца", където палецът се използва за спиране на струните по-високо на врата, позволявайки достъп до по-високи височини.
4. Краен щифт и корекции:
- Контрабасът има метален шип, наречен краен щифт, който се простира от дъното на инструмента. Играчът регулира този краен щифт, за да зададе правилната височина за удобна игра.
5. Произвеждане на звук:
- Голямото тяло и дългите струни на контрабаса създават топъл, резонансен и дълбок тон.
- Често се използва за ниски хармонии, ритмичен пулс и поддържащи мелодии.
6. Роля в ансамбъл:
- В оркестрови настройки контрабасът е основна част от струнната секция, осигурявайки основата и поддържащите хармонии.
- Също така играе съществена роля в джаза и други жанрове.
7. Солов инструмент:
- Въпреки че е предимно поддържащ инструмент, контрабасът е способен на забележителни солови изпълнения както в класическа, така и в съвременна музика.
8. Историческо значение:
- Контрабасът има корени от 16-ти век и се развива с течение на времето, превръщайки се в неразделна част от класическата музика, джаза, фолклорната музика и много други жанрове.
Тези характеристики правят контрабаса уникален и жизненоважен член на оркестъра, известен със своя отличителен нисък звук и многостранна роля в различни музикални стилове.