Виолончелото, каквото го познаваме днес, е разработено през 17-ти и 18-ти век от италиански лютиери като Андреа Амати, Гуарнери дел Джезу и Антонио Страдивари. Тези лютиери усъвършенстваха дизайна на виолончелото, правейки го по-голямо и по-звучно, а също така развиха техниката на свирене на виолончело с лък. До 18-ти век виолончелото се е превърнало в основен инструмент за оркестъра и е широко използвано като солов инструмент.