Въпреки това, последвалите изследвания дадоха противоречиви резултати, като някои проучвания откриха положителни ефекти от музиката на Моцарт върху когнитивното представяне, докато други не откриха ефект или дори отрицателни ефекти. Първоначалното проучване използва малък размер на извадката и не използва контролна група, което ограничава неговата валидност. По-късните проучвания, които използват по-строги изследователски проекти, често не успяват да възпроизведат ефекта на Моцарт или са установили, че той не се обобщава за други видове музика или за дългосрочни подобрения в когнитивните способности.
Критика и ограничения:
1. Липса на научна строгост: Много последващи проучвания не успяха да възпроизведат резултатите от първоначалното проучване. Критиките включват малък размер на извадката, неадекватен контрол и методологични недостатъци.
2. Липса на обобщаемост: Дори когато са наблюдавани положителни ефекти, те често са били ограничени до специфични когнитивни задачи и не са се прилагали последователно при индивиди или различни музикални композиции.
3. Краткосрочни ефекти: Всички наблюдавани подобрения често са преходни и не се превръщат в трайни когнитивни подобрения.
4. Объркващи променливи: Други фактори, като индивидуалните различия в музикалните предпочитания и емоционалните реакции към музиката, могат да повлияят на когнитивното представяне.
5. Влияние на немузикални фактори: Възприеманият „ефект на Моцарт“ може да се дължи на фактори като отклонение от очакванията или ефекта на релаксация на музиката, а не на присъщи качества на композициите на Моцарт.
6. Липса на дългосрочни ползи: Няма доказателства в подкрепа на идеята, че слушането на музика на Моцарт води до дългосрочни когнитивни подобрения или повишена интелигентност.
7. Индивидуални различия: Реакцията на музиката варира значително сред отделните хора и това, което работи за един човек, може да няма същия ефект върху друг.
8. Ограничени практически последици: Дори ефектът на Моцарт да се наблюдава постоянно, неговата величина би била малка и е малко вероятно да има значително практическо въздействие върху когнитивните способности.
Въпреки ограниченията и противоречията около ефекта на Моцарт, той предизвика интерес към потенциалните когнитивни ефекти на музиката. Изследванията продължават да изследват как музиката, включително различните видове музика и нейните различни елементи (напр. ритъм, мелодия, хармония), може да повлияе на мозъчната функция и поведение. Трябва обаче да се подчертае, че всички наблюдавани ефекти са сложни, многостранни и повлияни от различни индивидуални и контекстуални фактори.