Двойното изходно действие е едно от най-важните технически развития в пианото от деветнадесети век. Позволява много по-бързо и по-равномерно повторение на нотите, което е от съществено значение за виртуозното свирене, което става популярно в епохата на романтизма. Другите три варианта също бяха значителни подобрения, които направиха пианото по-гъвкав и изразителен инструмент.