Амплитуда на вибрация и гласност: Физиката на възприетия обем
Връзката е директна и логаритмична: гласността корелира с амплитудата на вибрацията – по-голяма амплитуда = по-голяма гласност. Междувременно, тоновата височина корелира с честотата – по-висока честота = по-висока височина.
Параметри на човешकोто ухо
- Обхват: 20 Hz – 20 kHz (типичен млади възрастен).
- Инфразвук: < 20 Hz (усещава се, не се чува; слонове, земетресения).
- Ультразвук: > 20 kHz (кучета, прилепи, делфини; медицински имаджинг).
Децибеловата скала: Логаритмична, не линейна
- 0 dB = Праг на чуване (референция: 20 µPa).
- +10 dB = Възприето удвояване на гласността.
- +20 dB = 4x гласност.
- 30–60 dB = Комфортен разговор / фонова музика.
- >80 dB = Риск за щета на слуха при продължително излагане.
- >120 dB = Праг на болка; незабавен риск за перманентна щета.
Практически последствия
- Амплитуда ≠ честота: Нисък бас на висока амплитуда се усеща мощен, но не е „висок“.
- Мощност на звучници: Басът изисква по-голяма амплитуда (повече въздушно изместване) → повече вати за същия SPL.
- Защита на слуха: Музикални чаши за уши (плоско засилване) запазват баланса на честотите, докато намаляват амплитудата.
Разбирането на амплитуда/гласност не е академично – е как миксвате запис, проектирате звукова система или защитавате ушите си за цял живот от музика.