Скрипчови концерти, подобни по настройка на Елгаровия виолончелов концерт
Произведения, споделящи късния романтичен благородство, лирична дълбочина и емоционална тежест на Елгар:
- Самуел Барбър – Скрипчен концерт (1939)
- Йоханес Брамс – Скрипчен концерт в Ре мажор, Op. 77 (1878)
- Ернест Блох – Скрипчен концерт (1938)
- Бенджамин Бритън – Скрипчен концерт, Op. 15 (1939)
- Филип Глас – Скрипчен концерт №1 (1987)
- Густав Малер – Адажио за скрипка и оркестър (от Симфония №10)
- Ролф Воан Уилямс – Скрипчен концерт (1930-те, недовършен/довършен от други)
- Анри Вьотон – Скрипчен концерт №5 в Ла минор, Op. 37 (1861)
- Уилям Уолтън – Скрипчен концерт (1939)
Всички включват пеещи линии, богато инструментиране и дълбоко изразителност, сродни на шедьовра на Елгар.