1. Стъпка
- Звукът има възприемано високо или ниско ниво. Това качество на звука се нарича „височина“.
- Височината се измерва в единици, наречени херц (Hz). Един Hz е равен на една вибрация в секунда.
- Колкото по-висока е честотата, толкова по-висок е тонът. Колкото по-ниска е честотата, толкова по-ниска е височината.
2. Темпо
- Това се отнася до скоростта или темпото на музикално произведение.
- Темпото може да бъде указано от композитора с думи като "Allegro" (бързо), "Adagio" (бавно) и "Moderato" (умерено).
- Може също да бъде обозначено с маркировка на метронома, която указва броя на ударите в минута (BPM).
3. Динамиката
- Динамиката се отнася до силата или мекотата на звук или музикално произведение.
- Динамиката може да бъде обозначена от композитора с помощта на думи като "forte" (силно), "piano" (меко) и "crescendo" (постепенно ставащо по-силно).
- Динамиката може да бъде обозначена и с музикални символи, като> (кресчендо) и <(декресчендо).
4. Тембър
- Тембърът е това, което кара различните инструменти или гласове да звучат различно един от друг, дори когато свирят една и съща нота с една и съща сила на звука.
- Качества на звука като яркост или тъмнина, грубост или гладкост и тънкост или плътност допринасят за общия тембър на звука.
5. Текстура
- Отнася се за цялостното „наслояване“ на различните звуци в музикално произведение.
- Текстурата може да бъде описана като монофонична (една мелодична линия), хомофонична (мелодична линия с придружаващи акорди) или полифонична (няколко мелодични линии, изпълнявани едновременно).