* Ярък: Яркият китарен звук се характеризира с ясен, висок тон. Този тип звук често се свързва с акустични китари и електрически китари с едноспирални пикапи.
* Тъмно: Тъмният китарен звук се характеризира с топъл, нисък тон. Този тип звук често се свързва с електрически китари с хъмбък пикапи.
* Twangy: Дрънкащият звук на китара се характеризира с остра, метална атака. Този тип звук често се свързва с кънтри музика.
* Поддържане: Sustain е продължителността от време, през което една нота продължава да звучи, след като е била изсвирена. Китара с добро поддържане ще произведе ноти, които звънят дълго време.
* Обратна връзка: Обратната връзка е звукът, който се произвежда, когато струните на китарата вибрират срещу пикапите. Обратната връзка може да бъде или желан, или нежелан звук, в зависимост от контекста.
В допълнение към тези общи прилагателни има и редица по-специфични термини, които се използват за описание на звуците на китара. Тези условия включват:
* Почистване: Чистият звук на китара се характеризира с липса на изкривяване. Този тип звук често се използва за джаз и класическа музика.
* Overdrive: Overdrive е вид изкривяване, което добавя топлина и устойчивост към звука на китарата. Този тип звук често се използва за блус и рок музика.
* Изкривяване: Дисторшънът е по-екстремен тип дисторшън, който добавя размит, агресивен звук към звука на китарата. Този тип звук често се използва за хеви метъл и пънк музика.
* Пъх: Fuzz е вид изкривяване, което се характеризира с плътен, наситен звук. Този тип звук често се използва за психеделичен рок и гаражен рок.
* Уа-уа: Wah-wah е вид ефект, който създава звук "wah-wah-wah", когато китаристът движи педала за wah. Този тип ефект често се използва за фънк и рок музика.
Това са само няколко от многото различни начини за описване на звук на китара. Възможностите са безкрайни и зависи от отделния играч да намери звука, който му харесва най-много.