В дълбините на отчаянието, блясък светлина,
Фар на надежда, води ме през нощта.
Чрез изпитания и премеждия намирам своя път,
С всяка стъпка напред усещам благодатта.
(Предприпев)
Душата ми копнее, достигайки божественото,
Толкова дълбока връзка, духът ми се преплита.
В това пътуване на вярата намирам своето призвание,
Да предам всичко от себе си и да оставя Неговата любов да пада.
(Припев)
Небето със сигурност ще си струва всичко,
Изпитанията, пред които сме изправени, ще изглеждат толкова малки.
В присъствието на Бог сърцата ни ще бъдат изпълнени,
С вечна радост, изпълнена завинаги.
(Стих 2)
През долини от мрак и толкова стръмни планини,
Катеря се с решителност, Неговата любов ще запазя.
Той избърсва сълзите ми, лекува разбитата ми душа,
В Неговата нежна прегръдка се чувствам завършена и цялостна.
(Мост)
Въпреки че може да дойдат бури и да духат ветрове,
Вярата ми стои непоклатима, несломима светлина.
Защото в Неговите обещания намирам своя мир,
Неговата любов е подслонът, където страховете ми ще престанат.
(Припев)
Небето със сигурност ще си струва всичко,
Изпитанията, пред които сме изправени, ще изглеждат толкова малки.
В присъствието на Бог сърцата ни ще бъдат изпълнени,
С вечна радост, изпълнена завинаги.
(Outro)
Така че продължавам, с надежда в сърцето си,
Небесната награда е това, което ме отличава.
Защото в Неговата любов се намира истинският живот,
В прегръдката на вечността, ние сме свързани с небето.