1. Висока височина: Височината се отнася до височината или ниската височина на звука, определена от честотата на звуковите вълни. Често се изобразява на музикален персонал с помощта на ноти, където по-високите тонове са представени от ноти, поставени по-високо върху персонала, а по-ниските терени от ноти, поставени по-долу.
2. Мелодия: Мелодията е поредица от ноти, които съставят музикална фраза, линия или идея. Това е частта от музиката, която се запомня най-лесно и често се пее или свири от водещ инструмент или глас.
3. Хармония: Хармонията се отнася до комбинацията от множество височини или ноти, изсвирени едновременно. Създава по-богат, по-пълен звук и помага за поддържане и подобряване на мелодията. Акордите, които са групи от ноти, свирени заедно, са основен аспект на хармонията.
4. Ритъм: Ритъмът е моделът на ударите и паузите в музиката. Включва продължителността, акцентите и групирането на нотите, придавайки на музиката усещане за движение и пулс. Ритъмът може да бъде прост или сложен и често формира основата на музикално произведение.
5. Темпо: Темпото се отнася до скоростта, с която се възпроизвежда музикално произведение. Обикновено се обозначава със специфична маркировка, като "алегро" (бързо), "анданте" (умерено) или "ларго" (бавно). Темпото може да повлияе на цялостното настроение и характер на музикално произведение.
6. Динамика: Динамиката се отнася до вариациите в силата на звука или силата на звука в музиката. Те се обозначават с музикални символи като "forte" (силно), "piano" (тихо) или "crescendo" (по-силно) и "decrescendo" (по-тихо). Динамиката може да се използва за създаване на контраст, оформяне на фрази и добавяне на изразителност към музиката.
7. Тембър: Тембърът е уникалното качество или "цвят" на звука, което ни позволява да правим разлика между различни гласове или инструменти. Зависи от обертоновете и хармониците, присъстващи в звука, и се влияе от фактори като конструкцията на инструмента, материалите и техниката на свирене.
8. Текстура: Текстурата се отнася до цялостния звук и плътност на музикално произведение. Определя се от броя на свирещите гласове или инструменти, начина, по който са комбинирани и разстоянието между нотите. Текстурата може да бъде описана като плътна, тънка, пълна, рядка, хомофонична (една основна мелодия с акомпанимент) или полифонична (няколко независими мелодии).
9. Формуляр: Музикалната форма се отнася до структурната организация на музикално произведение. Включва подреждането на секции, като въведение, куплет, припев, бридж и кода. Формата осигурява усещане за съгласуваност, единство и баланс на музикалната композиция.
10. Израз: Експресията обхваща всички музикални елементи, които работят заедно, за да предадат предвидените емоции, настроения и чувства на музикално произведение. Това включва изборите на интерпретация и изпълнение, направени от музикантите, за да вдъхнат живот на дадена музика.