1. Ритъм:Ритъмът се отнася до организацията на времето в музиката, включително темпо (скорост), метър (правилни модели на удари) и синкоп (разместване или подчертаване на акцентите).
2. Мелодия:Мелодията е поредица от музикално свързани височини, които образуват отличителна музикална фраза или мелодия. Често се носи от основния глас или инструмент.
3. Хармония:Хармонията включва едновременната комбинация от различни височини, създавайки акорди и прогресии, които осигуряват хармоничен контекст и цвят на музиката.
4. Тембър или цвят на тона:Тембърът се отнася до уникалното качество на звука, което разграничава различните инструменти, гласове или звуци.
5. Текстура:Текстурата описва цялостния звук и плътност на музикално произведение, включително дали е монофонично (един глас или част), полифонично (множество независими мелодии) или хомофонично (мелодия с придружаващи акорди).
6. Динамика:Динамиката се отнася до вариации в силата на звука или интензитета в цялата музикална композиция, обикновено обозначена с термини като форте (силно), пиано (меко) и кресчендо/диминуендо (увеличаване/намаляване на звука).
7. Форма:Музикалната форма обхваща структурата и организацията на музикално произведение, включително секции като въведение, куплет, припев, бридж и кода.
8. Контрапункт:Контрапунктът включва едновременната комбинация от независими мелодии, които се допълват взаимно, като запазват своята индивидуалност.
9. Инструменти:Инструментите се отнасят до специфичните инструменти, използвани за изпълнение на музикално произведение, включително комбинации от различни инструменти и техните роли в цялостния звук.
10. Режими и тонове:Режимите и тоновете са системи за организиране на височини и гами, които осигуряват тонален център и определят музикалната тоналност.
11. Атоналност и политоналност:Атоналността се отнася до музика без тонален център, докато политоналността включва едновременното използване на множество клавиши или тонални центрове.
12. Изразяване и интерпретация:Музикалните концепции включват също емоционално предаване и интерпретация на музика чрез изпълнение, улавяйки нейните изразителни качества.
Това са само няколко примера и понятията за музика могат да се разширят, за да включват импровизация, естетика, културен контекст, акустика, история на музиката и различни теоретични рамки, които ръководят музикалния анализ и композиция.