Адажио обикновено се използва за обозначаване на темпо, което е едновременно спокойно и грациозно, често се използва в класическата и романтична музика, за да предизвика усещане за спокойствие, замисленост или меланхолия. Някои известни произведения, които използват темпото Adagio, включват:
- Адажио от "Лунната соната" на Бетовен
- Адажио от "Адажио в сол минор" на Албинони
- Адажио от "Концерт за пиано № 21" на Моцарт
- Адажио от "Оркестрова сюита № 3" на Бах
- Адажио от "Симфония № 4" на Менделсон
Терминът Адажио може да се използва и в преносен смисъл, за да опише нещо, което е бавно, грациозно или спокойно. Например, някой може да опише разходка в парка като „Адажио“ или да се отнесе към поведението на човек като „Адажио“.
Adagio е красиво и експресивно темпо, което може да се използва за създаване на различни музикални ефекти, от спокойни и мирни до страстни и интензивни.