Тази симфония е композирана през 1824 г. и е последната пълна симфония на Бетовен. Известен е с монументалния си мащаб и използването на човешки глас в последната част.
Пиесата започва с грандиозно и величествено въведение, което установява основните теми на симфонията. След това симфонията продължава да изследва широка гама от емоции, от триумфалните и радостни до мрачните и трагични.
Последната част на симфонията, която е известна като "Одата на радостта", е декор на поемата на Фридрих Шилер "An die Freude" ("Към радостта"). Това е мощно и възвисяващо движение, което празнува единството и радостта на цялото човечество.