Пълният контекст от стихотворението „Музиката на сферите“ от Артър Саймънс гласи следното:
Ти си музиката, докато музиката трае,
И дали ехото на музиката е неподвижно,
Когато последният треперещ тон на лютнята отмине,
И тишината заема мястото на звука или умението.
Тези редове илюстрират идеята, че дори когато физическото присъствие на човек вече не е там, неговата памет, влияние и положителното въздействие, което е оказал върху другите, продължават да резонират като ехо. Точно както музиката оставя след себе си трайно впечатление дори след като е спряла да се възпроизвежда, хората оставят трайно наследство чрез живота, до който се докосват, и преживяванията, които споделят.
По същество „Ти си музиката, докато музиката продължава“ е напомняне, че всеки момент, среща и връзка, които правим, имат дълбок смисъл и значение. Докато живеем и участваме в смислени взаимодействия, музиката на нашето съществуване продължава да свири, оставяйки трайна мелодия в сърцата на хората около нас.