1. Иницииране и развитие :Звукът на гръмотевицата започва с искра, причинена от сблъсък на частици в гръмотевичен облак или между облак и земята. Искрата води до образуването на светкавичен канал, който е дълъг няколко мили и продължава само част от секундата.
2. Ударна вълна :Тъй като светкавичният канал загрява въздуха бързо, той създава огромна промяна в налягането. Тази внезапна промяна на налягането генерира ударна вълна, която се разпространява през атмосферата със свръхзвукова скорост, предизвиквайки гръмотевичен плясък.
3. Звукови вълни и ехо :Ударната вълна от канала на светкавицата генерира звукови вълни, които се разпространяват във всички посоки. Докато тези звукови вълни се разпространяват, те срещат различни предмети и препятствия по пътя си, като планини, сгради и дървета. Тези обекти карат звуковите вълни да се отразяват, дифрактират и разпръскват в различни посоки, създавайки ехо.
4. Нискочестотен тътен :Първоначалният гръм е последван от тътнещ звук, който е съставен предимно от нискочестотни звукови вълни. Тези нискочестотни компоненти носят повече акустична енергия и изминават по-дълги разстояния в сравнение с по-високите звуци. Тътнещият звук е това, което повечето хора свързват с гръмотевици.
5. Забавяне във времето :Времето между виждането на светкавицата и чуването на гръмотевицата дава представа за разстоянието на удара на мълнията. Тъй като звукът се разпространява с приблизително 343 метра в секунда (1125 фута в секунда), всеки пет секунди между светкавицата и пляскането показва, че светкавицата е паднала на около една миля (1,6 километра).
Важно е да се отбележи, че характеристиките на гръмотевицата могат да варират в зависимост от интензивността на удара на мълнията, атмосферните условия и околната среда. Тези компоненти обаче обикновено изграждат звука на гръмотевицата, който усещаме по време на гръмотевични бури.