1. Симфония № 9 в ре минор на Бетовен, оп. 125 "Хорова симфония" :Тази монументална симфония, композирана между 1822 и 1824 г., представлява едно от върховните постижения в кариерата на Бетовен. Неговата четвърта и последна част включва монументална обстановка на стихотворението на Фридрих Шилер „Ода на радостта“, предавайки теми за всеобщо братство и единство.
2. Симфония № 8 на Шуберт в си минор, D. 759 "Недовършена симфония" :Въпреки че е останала незавършена само с две части, тази симфония все още се нарежда сред най-обичаните творби на Шуберт. Неговите трогателни мелодии и емоционален интензитет са завладявали публиката от поколения.
3. Концерт за пиано № 1 в ми минор на Шопен, оп. 11 :Първият концерт за пиано на Шопен, композиран през 1830 г., показва неговото майсторство на пианото и способността му да съчетава виртуозност с лирична красота.
4. Симфония № 1 на Брамс в до минор, оп. 68 :Първата симфония на Брамс, завършена през 1876 г., бележи важен момент в кариерата му и потвърждава статуса му на голям композитор. Това демонстрира дълбокото му разбиране на класическата форма и способността му да създава грандиозна, емоционално резонираща музика.
5. Симфония № 6 в си минор на Чайковски, оп. 74 "Pathétique" :Тази симфония, композирана през 1893 г., е едно от най-личните и емоционално заредени произведения на Чайковски. Той предава дълбоко чувство за трагедия, копнеж и примирение.
6. Операта на Вагнер "Тристан и Изолда" :Тази епична опера, завършена през 1859 г., представлява повратна точка в композиционния стил на Вагнер и се смята за шедьовър на музикалната драма. Неговият новаторски хармоничен език и потапящи музикални текстури създават незабравимо оперно изживяване.
Това са само няколко примера от множеството необикновени произведения от епохата на романтиката, които продължават да пленяват публиката по света със своята красота, емоционална сила и артистичен блясък.