Дамата стоеше на сцената
Завесите се вдигнаха, в очите й блестеше светлина
Тя пееше със сърце и душа, които изпълниха въздуха
Публиката аплодира, аплодисментите избухнаха през нощта
(Предприпев)
Но това, което не знаеше, беше как тя наистина се чувстваше вътрешно
Сърце, което жадува за свобода, криле, които копнеят да се разперят
Смел и верен дух, уморен да бъде държан в себе си
Ограничена в роля, която я дърпаше, тя тихо прошепна
(Припев)
Не, не, каза не
Това казах не
Мога повече, мога да бъда повече от просто лице в тълпата
Не можеш да ме задържиш, ще пробия, мечтите ми викат на глас
Не, не, приключих с казването "не".
(Стих 2)
Тя направи крачка назад, затвори очи и си пое въздух
Отприщи силата си, нека гласът й запали пространството
Стените паднаха, веригите се разбиха, тя беше освободена
Вече не обвързана, тя надмина очакванията им
(Предприпев)
Опитаха се да я върнат, да я задържат на мястото й
Но тя приключи с криенето, тя прегърна истината си
Проби бариерите, остави цветовете й да блестят
Край на шепота, тя провъзгласи свободата си
(Припев)
Не, не, каза не
Това казах не
Мога повече, мога да бъда повече от просто лице в тълпата
Не можеш да ме задържиш, ще пробия, мечтите ми викат на глас
Не, не, приключих с казването "не".
(Мост)
Тя не се нуждаеше от разрешение, за да бъде себе си
Никой не можеше да отрече огъня, който гореше в нея
Тя се издигна по-високо, прегърна истинските си призвания
Вдъхновяване на другите да се освободят, да се издигнат и да върнат светлината си
(Припев)
Не, не, каза не
Това казах не
Мога повече, мога да бъда повече от просто лице в тълпата
Не можеш да ме задържиш, ще пробия, мечтите ми викат на глас
Не, не, приключих с казването "не".
Няма повече да казвам не, приключих с казването не