Мейъровият 2005 жив кавър (от Try!) превръща 1989 класическото на Пети в бавен изгарящ признание. Смисълът се задълбочава в неговите ръце.
Основно усещане: Разкоренен. „Free fallin'“ не е освобождение — е ужасът от никаква основа, никаква посока, никакъв контрол. Рефренното повторение („all the time“) го прави хронично, не мигновено.
Носталгия като котва: Вентура Булевард, „доброто момиче“, което обича Исус и баща си, „лошият момче“, което счупва сърца — това са ориентири в изпарваща карта. Той не просто спомня; той се държи.
Желание за побег: „I wanna glide down over Mulholland / I wanna write her name in the sky“ — грандиозни жестове за пълнене на дупката в настоящето.
Мейъровото аранжимент — просторно, реверб-напрегнат, китара шепнещ между вокални фрази — превръща песента в полунощно признание. Пети написа пътна песен. Мейър я направи огледало.