Един обикновен учебен ден
Още един скучен следобед
Виждам познато лице, което казва
Той се чувства като мен
(Гаспар)
Имам мечти, за които да отида и да се боря
Не искам да чакам повече тук
Това е нашето време, ще се надигнем
Няма да сме същите
(Гаспар и Лиза)
Заедно се протягаме към нещо, което не можем да видим
Заедно чувстваме нещо, което не можем да обясним
Външният свят не е това, което си мислехме
Но ние ще намерим начин, независимо от всичко
(Лиза)
Когато слънцето залезе и излязат звезди
Светлините на града ще водят пътя ни
Няма да стоим там, ще намерим врата
Да оставим духа си да играе
(Гаспар и Лиза)
Това е нещо отвътре, което ми казва да продължа
Това е нещо вътре, което се чувства толкова силно
Ще сбъднем мечтите си, ще започнем чисто нов ден
Ще напуснем този град и ще отлетим