В град недалеч,
Живял човек доста странно, казват.
Лице, украсено със свинска муцуна,
Мистериозна аура навсякъде.
(Припев)
Той е Свинарят, Свинарят,
Същество на загадка и страх.
Някои го виждат като мил и кротък,
В този тъмен свят като слаб.
(Стих 2)
Самотник по избор, живот отделен,
В уединена къща далеч от сърцето.
С нежно сърце, както идват,
Той търси утеха под залязващото слънце.
(Припев)
Той е Свинарят, Свинарят,
Същество на загадка и страх.
Някои го виждат като мил и кротък,
В този тъмен свят като слаб.
(мост)
Зад муцуната и грубата му фасада,
Добро създание, макар и неразбрано.
С любов към природата, толкова чиста и дълбока,
В негово присъствие животните намират покой.
(Припев)
Той е Свинарят, Свинарят,
Същество на загадка и страх.
Някои го виждат като мил и кротък,
В този тъмен свят като слаб.
(Outro)
Във всяка история има поука,
Да не съдим по външния вид, истината е дълбоко там.
Защото Свинският човек може да изглежда гротескно и диво,
Но сърцето му крие красотата и тайните на едно прекрасно дете.