Малко песни носят толкова суров скръб като "Tears in Heaven", балада на Ерик Клаптън от 1991 г., написана след немислима трагедия.
На 20 март 1991 г. четиригодишният син на Клаптън, Конор, падна от прозореца на 53-тия етаж на апартамент в Ню Йорк. Инцидентът счупи света на Клаптън. В следващите месеци той пренасочи своя скръб към музиката, създавайки песен, която говори директно за загуба, жаждуване и хрупкава надежда за среща извън този живот.
"Tears in Heaven" се появява в саундтрека на филма Rush и по-късно в емблематичния албум Unplugged на Клаптън (1992). Акустичната аранжировка оголява песента до емоционалното ѝ ядро, печелейки шест Grammy награди, включително "Песен на годината".
Десетилетия по-късно трекът остава универсален химн за всеки, който е обичал и е загубил – доказателство за силата на музиката да изразява неизразимото.