Ето съответната част от текста:
> О, нека слънцето грее върху лицето ми, звезди да изпълнят съня ми
> Аз съм пътешественик във времето и пространството, за да бъда там, където съм бил
> Да седиш със старейшини от нежната раса, този свят рядко е виждал
> Говорят за дни, в които седят и чакат и всичко ще се разкрие
> Говорейки за онзи с прашните крака, с видението на човека, който вижда
> Нека ви кажа сега
> О, нека ти кажа сега
> В пустинята можете да запомните името си
> Защото няма кой да ви причини болка
> О, нека ти кажа сега
> В пустинята можете да намерите името си
> Защото няма кой да ти каже същото
Песента е за пътник, който се озовава в пустиня и размишлява върху живота и пътуването си. Пустинята служи като метафора за място за самооткриване и интроспекция, където индивидът може да се свърже с истинската си същност и да намери своята автентична идентичност.